Научете за микрофоните

Честотна характеристика: Диапазонът от честоти, които един микрофон може да улови точно. Човешки слух: 20 Hz - 20 kHz. Повечето микрофони: 50 Hz - 15 kHz е достатъчно за глас. Съотношение сигнал/шум (SNR): Разликата между желания звук (сигнал) и фоновия шум. По-високото е по-добре. 70 dB е добро, 80 dB е отлично. Чувствителност: Колко изходен сигнал произвежда микрофонът за дадено звуково налягане. Висока чувствителност = по-силен изход, улавя тихи звуци и шум в помещението. Ниска чувствителност = изисква по-голямо усилване, но е по-малко чувствителен към шум. Максимално SPL (ниво на звуково налягане): Най-силният звук, който един микрофон може да обработи, преди да се изкриви. 120 dB SPL обработва нормална реч/пеене. 130 dB са необходими за силни инструменти или писъци. Импеданс: Електрическото съпротивление на микрофона. Ниският импеданс (150-600 ома) е професионален стандарт, позволява дълги кабелни трасета. Високият импеданс (10k ома) е само за къси кабели. Ефект на близост: Усилване на басите, когато е по-близо до кардиоидни/насочени микрофони. Използвайте за ефект "радио глас" или го избягвайте, като поддържате дистанция. Собствен шум: Нивото на електрическия шум, генериран от самия микрофон. По-ниското е по-добре. Под 15 dBA е много тихо.

Полярният модел показва от кои посоки микрофонът улавя звук. Кардиоиден (сърцевиден): Улавя звук отпред, отхвърля отзад. Най-често срещаният модел. Чудесен за изолиране на един източник и намаляване на шума в помещението. Идеален за вокали, подкастинг, стрийминг. Всепосочен (всички посоки): Улавя звука равномерно от всички посоки. Естествен звук, улавя атмосферата в помещението. Подходящ за запис на групи, тон в помещението или естествени акустични пространства. Двупосочен/Осмичен: Улавя отпред и отзад, отхвърля отстрани. Перфектен за интервюта с двама души, запис на звук и неговото отражение в помещението или стерео запис от средната страна. Суперкардиоиден/Хиперкардиоиден: По-стегнат улов от кардиоидния с малък заден лоб. По-добро отхвърляне на шума в помещението и страничните звуци. Често срещан при излъчване и звук на живо. Изборът на правилния модел намалява нежелания шум и подобрява качеството на записа.

Микрофонът е преобразувател, който преобразува звуковите вълни (акустична енергия) в електрически сигнали. Когато говорите или издавате звук, въздушните молекули вибрират, създавайки вълни на налягане. Диафрагмата на микрофона се движи в отговор на тези промени в налягането и това движение се преобразува в електрически сигнал, който може да бъде записан, усилен или предаден. Основният принцип важи за всички микрофони, въпреки че методът на преобразуване варира в зависимост от вида. Разбирането на това как работи вашият микрофон ви помага да получите по-добро качество на звука.

Микрофонът е устройство, което преобразува звуковите вълни в електрически сигнали. То работи, като използва диафрагма, която вибрира, когато звуковите вълни я ударят, и тези вибрации се преобразуват в електрически сигнал, който може да бъде усилен, записан или предаден.

Честотата на семплиране е колко пъти в секунда се измерва аудиото. Обичайните честоти са 44,1 kHz (CD качество), 48 kHz (видео стандарт) и 96 kHz (висока резолюция). По-високите честоти на семплиране улавят повече детайли, но създават по-големи файлове. За повечето приложения 48 kHz е отлична честота.

Динамичните микрофони използват диафрагма, прикрепена към намотка от тел, окачена в магнитно поле. Звуковите вълни движат диафрагмата и намотката, генерирайки електрически ток. Те са здрави, не се нуждаят от захранване и се справят добре със силни звуци. Чудесни са за изпълнения на живо, подкастинг и барабани. Кондензаторните микрофони използват тънка проводима диафрагма, поставена близо до метална задна плоча, образувайки кондензатор. Звуковите вълни променят разстоянието между пластините, променяйки капацитета и създавайки електрически сигнал. Те изискват фантомно захранване (48V), по-чувствителни са, улавят повече детайли и са идеални за студийни вокали, акустични инструменти и висококачествени записи. Изберете динамични за издръжливост и силни източници, кондензаторни за детайли и тихи източници.

USB микрофоните имат вграден аналогово-цифров преобразувател и предусилвател. Те се включват директно в USB порта на вашия компютър и се разпознават веднага. Идеални са за подкастинг, стрийминг, видео разговори и домашно записване. Те са прости, достъпни и преносими. Те обаче са ограничени до един микрофон на USB порт и имат по-малък потенциал за надграждане. XLR микрофоните са професионални аналогови микрофони, които изискват аудио интерфейс или миксер. XLR връзката е балансирана (намаляваща смущенията) и осигурява по-добро качество на звука, по-голяма гъвкавост и професионални функции. Можете да използвате няколко микрофона едновременно, да надграждате предусилвателите си поотделно и да имате по-голям контрол над аудио веригата си. Те са стандартни в професионалните студиа, озвучаването на живо и излъчването. Начинаещи: Започнете с USB. Професионалисти или сериозни любители: Инвестирайте в XLR.

Динамичните микрофони използват електромагнитна индукция, за да преобразуват звука в електрически сигнали. Те са издръжливи, понасят добре високи нива на звуково налягане и не изискват външно захранване. Често се използват за изпълнения на живо и запис на силни инструменти.

Кондензаторните микрофони използват кондензатор, за да преобразуват акустичната енергия в електрическа. Те изискват фантомно захранване (обикновено 48V) и са по-чувствителни от динамичните микрофони, което ги прави идеални за студийно записване на вокали и акустични инструменти.

Правилното поставяне на микрофона драстично подобрява качеството на звука: Разстояние: 15-30 см за говорене, 30-60 см за пеене. По-близо = повече бас (ефект на близост), повече звуци от устата. По-далеч = по-естествено, но улавя шума в стаята. Ъгъл: Леко извън оста (насочен към устата ви, но не директно) намалява взривните шумове (P и B звуци) и сибиланса (S звуци). Височина: Позиция на нивото на устата/носа. Позицията отгоре или отдолу променя тона. Обработка на стаята: Записвайте далеч от стени (90 см), за да намалите отраженията. Позиционирането в ъглите увеличава баса. Използвайте завеси, одеяла или пяна, за да намалите отраженията. Поп филтър: 5-7,5 см от микрофона, за да намалите взривните шумове, без да влияете на тона. Шок-монтировка: Намалява вибрациите от бюро, клавиатура или под. Тествайте различни позиции, докато наблюдавате, и открийте кое звучи най-добре за вашия глас и среда.

Вашата среда за запис е толкова важна, колкото и вашият микрофон. Акустика на помещението: - Твърди повърхности (стени, подове, прозорци) отразяват звука, причинявайки ехо и реверберация - Меки повърхности (завеси, килими, мебели, одеяла) абсорбират звука - Идеално: Смес от абсорбция и дифузия за естествен звук - Проблем: Успоредните стени създават стоящи вълни и трептящо ехо Бързи подобрения: 1. Записвайте във възможно най-малка стая (по-малко реверберация) 2. Добавете меки мебели: дивани, завеси, килими, рафтове за книги 3. Закачете подвижни одеяла или дебели завеси на стените 4. Записвайте в гардероб, пълен с дрехи (кабина с естествен звук!) 5. Създайте филтър за отражение зад микрофона, използвайки пяна или одеяла 6. Позиционирайте се далеч от успоредни стени (поне на 3 фута) Източници на шум, които да елиминирате: - Вентилатори на компютъра: Преместете компютъра далеч, използвайте тих компютър или изолационна кабина - Климатик/отопление: Изключвайте по време на запис - Бръмчене на хладилника: Записвайте далеч от кухнята - Шум от трафика: Записвайте в тихи часове, затваряйте прозорците - Ехо в помещението: Добавете абсорбция (вижте по-горе) - Електрически смущения: Дръжте микрофона далеч от захранващи адаптери, монитори, LED светлини Професионален съвет: Запишете няколко секунди тишина, за да уловите звука си „тон на стаята“ - полезен за намаляване на шума при монтаж. Бюджетните решения са по-добри от скъпите микрофони в необработени помещения!

Правилната техника на микрофона подобрява драстично звука ви: Контрол на разстоянието: - Нормална реч: 15-25 см - Тихо пеене: 20-30 см - Силно пеене: 25-40 см - Викане/крещене: 30-60 см. Работа с ефекта на близост: - Приближете се за повече бас/топлина (радио глас) - Отдалечете се за по-естествен, балансиран тон - Използвайте разстоянието, за да добавите динамика към изпълнението. Контрол на плозивите (P, B, T звуци): - Използвайте поп филтър на 5-7,5 см от микрофона - Позиционирайте микрофона малко над или отстрани на устата - Завъртете леко главата си по време на силни плозиви - Разработете техника за естествено омекотяване на плозивите. Намаляване на сибиланса (груби S звуци): - Насочете микрофона към устата си, а не директно в центъра - Позиционирайте малко под устата, насочен нагоре - Отдалечете се малко за ярки/сибилантни гласове - Deesser плъгин в публикацията, ако е необходимо. Последователност: - Маркирайте разстоянието си с лента или визуален ориентир - Поддържайте същия ъгъл и позиция - Използвайте слушалки, за да се наблюдавате - Използвайте шок-държач, за да предотвратите шум от работа. Движение: - Стойте относително неподвижно (използвайте шок-държач). (монтировка за малки движения) - За музика: Приближете се в тихите части, отдалечете се в силните части - За говорим текст: Поддържайте постоянно разстояние Позиция на ръката: - Никога не слагайте микрофона в ръка и не го покривайте (променя тона, причинява обратна връзка) - Дръжте го за тялото, не близо до решетката - За ръчно носене: Хванете здраво, но не го стискайте Практиката прави перфектни - запишете се и експериментирайте!

Правилното разположение на микрофона влияе значително върху качеството на звука. За глас: позиционирайте на 15-30 см от устата си, леко извън оста си, за да намалите взривните шумове. Избягвайте да го насочвате директно към устата си. Дръжте далеч от компютърни вентилатори и климатици.

Систематичен подход към диагностицирането и отстраняването на аудио проблеми: Проблем: Слаб или метален звук - Твърде далеч от микрофона или извън оста - Избрана грешна полярна диаграма - Отражения и реверберация в стаята - Корекция: Приближете се, позиционирайте по оста, добавете обработка на стаята Проблем: Кален или бумтящ звук - Твърде близо до микрофона (ефект на близост) - Лоша акустика на стаята (натрупване на бас в ъглите) - Корекция: Отдръпнете се с 5-10 см, отдалечете се от ъглите Проблем: Груб или пронизителен звук - Твърде много високи честоти (сибиланс) - Микрофон, насочен директно към устата - Евтин микрофон без подходяща честотна характеристика - Корекция: Наклонете микрофона леко извън оста, използвайте поп филтър, еквалайзер в предусилвателя Проблем: Шумен/съскащ запис - Твърде високо усилване, усилване на шумовия под - Електрически смущения - Качество на предусилвателя на микрофона - Корекция: Намалете усилването и говорете по-силно, отдалечете се от електрически устройства, надстройте интерфейса Проблем: Приглушен звук - Твърде много поглъщане/затихване - Микрофонът е запушен - Нискокачествен микрофон - Корекция: Премахнете прекомерното затихване, проверете разположението на микрофона, надстройте оборудването Проблем: Ехо или реверберация - Стаята е твърде отразяваща - Записът е твърде... далеч от микрофона - Поправка: Добавете мека мебел, запишете по-близо, използвайте филтър за отражение Проблем: Изкривяване - Нивото на усилване/вход е твърде високо (клипинг) - Говорене твърде силно/твърде близо - Поправка: Намалете усилването, изключете микрофона, говорете по-тихо Тествайте систематично: Променяйте по една променлива, запишете семпли, сравнете резултатите.

Регулирането на усилването е процес на настройване на правилното ниво на запис във всяка точка от вашата аудио верига, за да се поддържа качество и да се избегне изкривяване. Целта: Записвайте възможно най-силно, без изкривяване (клипинг). Стъпки за правилно регулиране на усилването: 1. Започнете с контрол на усилването/входното ниво на интерфейса или миксера 2. Говорете или пейте на нормалното си най-силно ниво 3. Регулирайте усилването, така че пиковете да достигнат -12 до -6 dB (жълто на индикаторите) 4. Никога не позволявайте да достигне 0 dB (червено) - това причинява цифрово изкривяване (постоянно изкривяване) 5. Ако е твърде тихо, увеличете усилването. Ако има изкривяване, намалете усилването. Защо да не записвате на максимум? - Няма място за неочаквани силни моменти - Риск от изкривяване - По-малка гъвкавост при редактиране Защо да не записвате твърде тихо? - Трябва да се увеличи нивото при редактиране, което увеличава шумовия праг - Лошо съотношение сигнал/шум - Загуба на динамична информация Целеви нива: - Реч/Подкаст: -12 до -6 dB пик - Вокали: -18 до -12 dB пик - Музика/Силни източници: -6 до -3 dB пик Следете с индикатори за пикови и RMS стойности за най-добри резултати. Винаги оставяйте място за главата!

Фантомното захранване е метод за осигуряване на постоянно напрежение (обикновено 48V) към кондензаторни микрофони чрез същия XLR кабел, който пренася аудио. Нарича се „фантомно“, защото е невидимо за устройства, които не се нуждаят от него - динамичните микрофони го игнорират безопасно. Защо е необходимо: Кондензаторните микрофони се нуждаят от захранване за: - Зареждане на кондензаторните плочи - Захранване на вътрешния предусилвател - Поддържане на поляризационното напрежение Как работи: 48V се изпраща по равно на пинове 2 и 3 на XLR кабела, като пин 1 (земя) е за връщане. Балансираните аудио сигнали не са засегнати, защото са диференциални. Откъде идва: - Аудио интерфейси (повечето имат бутон за фантомно захранване 48V) - Миксиращи конзоли - Специализирани фантомни захранвания Важни бележки: - Винаги включвайте фантомното захранване ПРЕДИ да свържете микрофона и го изключвайте ПРЕДИ да го изключите - Няма да повреди динамичните микрофони, но може да повреди лентовите микрофони - проверете преди да го активирате - LED индикаторът показва кога фантомното захранване е активно - Някои USB микрофони имат вградено фантомно захранване и не се нуждаят от външно 48V Няма фантомно захранване = няма звук от кондензаторните микрофони.

Честотата на семплиране (измерена в Hz или kHz) е колко пъти в секунда се измерва звукът. - 44,1 kHz (CD качество): 44 100 семплирания в секунда. Заснема честоти до 22 kHz (граница на човешкия слух). Стандарт за музика. - 48 kHz (професионално видео): Стандарт за филмова, телевизионна и видео продукция. - 96 kHz или 192 kHz (висока резолюция): Заснема ултразвукови честоти, осигурява повече място за редактиране. По-големи файлове, минимална разлика в чуванията. Битовата дълбочина определя динамичния диапазон (разликата между най-тихите и най-силните звуци): - 16-битов: динамичен диапазон 96 dB. CD качество, добро за окончателно разпространение. - 24-битов: динамичен диапазон 144 dB. Студиен стандарт, повече място за запис и редактиране. Намалява шума от квантуване. - 32-битов float: На практика неограничен динамичен диапазон, невъзможно е да се клипва. Идеален за запис на място и безопасност. За повечето цели 48 kHz / 24-битов е идеален. По-високите настройки създават по-големи файлове с минимална полза за типична употреба.